Fate of the Dragon

Не знам дали ще се съгласите с мен, но напоследък жанрът на стратегиите в реално време сякаш е изпаднал в рецесия. Идеи не липсват, но интерпретациите им по-скоро навяват чувства на частично разочарование. Все повече хора си казват нещо от типа на: “по дяволите, Все пак това някъде сме го виждали, защо не се възползвате с пълни сили от предоставената ви свобода?!”… Геймърската общност все още не може да види достойна алтернатива на класическите заглавия в жанра, като Starcraft и Red Alert с неговата Втора част. Естествено, този жанр не е застрашен от деградацията, която от известно време разяжда походовите стратегии.

Апокалиптичните усещания в случая са излишни. Както вече стана дума, страхотни идеи не липсват. Fate of the Dragon е нещо като геймърски вариант на Miramax най-голямата независима филмова компания, която не е свързана с Холивуд. Практика на Miramax е да продуцира заглавия с ниски бюджети и добри идеи, които впоследствие се превръщат в супер-хитове (не всички де). След такова интро сигурно вече се питате – какво ли пък това?!

Това е една много, ама много интригуваща игра. Произведена от малка и независима китайс софтуерна къща – Overmax Studies и е продуцирана от Eidos. Това стратегия в реално време, а деС твието се развива някъде пре около 15-20 века в Китай. Како разказва началното филмче, император Лин, умрял и естествен всички благороднически родове проявили интерес към престола. Страната била обхваната от хаос, а на трона се възкачил Дън Зу рода Хан. Останалите родове обаче не били съгласни с този развой на събитията и започнала гражданска война, в която “мнозина доказаха себе cu в битки като герои”.

Трима от тези герои са обект на специален интерес от наша страна. Те са нещо повече от всички останали, защото успели да постигнат повече от останалите, взети заедно. Първият, Лиу Бей, бил властелин на Юга и господар на царството Шу. Вторият, Цао Цао, бил известен със своята бруталност и господствал на север в царството Вей. Третият, Сън Куан, не е ясно кое царство контролира, но за него се разбира, че е опитен дипломат и хитър играч на политическата сцена. Той е готов да се съюзи с всеки от другите двама, стига това да му донесе в дългосрочен план достъп до властта и контрол над така желания императорски престол.

Вярно, китайският ми никога не е бил силен, така че транскрипцията на горните имена е моя свободна интерпретация. Но началното филмче към играта е страхотно и според мен спокойно може да се мери с коя да е от анимациите, появили се напоследък на кино. В него можете да видите епичните размери на битката за обединение на разединеното китайско царство. Инсталацията на играта протича малко особено като само искам да отбележа, че има някакъв проблем с разпознаването на диска в CD-ROM-a, така че понякога като нищо да се чудите защо, по дяволите, за пореден път играта не тръгва. Още със стартовия екран си личи, че бюджетът е бил скромен.

Това в никакъв случай обаче не трябва да бъде възприемано като слабост на играта. Даже напротив -наличието само на най-необходимите четири-пет опции всъщност улеснява неимоверно играенето и ви дава възможност да се потопите по-бързо в самото действие.

Fate of the Dragon е странен меланж между Starcraft като предистория и основна сюжетна нишка и Age of Emprires като геймплей, бойни единици и усещане за игра. Точно тук е майсторството на скромната китайска компания, която е успяла да постигне оптималната комбинация в смесването, без да липсват и нови идеи. Първоначално избирате с кого от тримата китайски герои да играете. Мултиплейърът също не е пропуснат. Ако сте запален фен на стратегиите, няма да имате никакъв проблем с навлизането в играта. Ще имате нужда от малко време, единствено за да свикнете със странния китайски, който се лее от колоните. Уви, навсякъде китайският е основен и единствен начин за комуникация. Явно е нямало пари за озвучаване на друг език, но пък така се усеща автентичната атмосфера. :-)

Когато започвате нова кампания, имате възможност да стартирате с подробен туториал, който е много полезен и в който ви се обясняват леките особености в геймплея. Иновациите в това отношение могат да бъдат обединени под една дума – Комплексност.

Като всяка добра стратегия, и Fate of the Dragon ви поставя пред предизвикателства, които могат да бъдат преодолени само чрез правилното взаимодействие и последователност в решенията ви. Така например в играта не можете просто ей-така да обучавате бойни единици в казармите, конюшните или полигоните за стрелци. За целта първо трябва да създадете прости работници, които да пратите в казармите, където те получават съответната военно-строева подготовка и се превръщат в бойни единици. За да построите обикновените работници, от своя страна се нуждаете от жито и дървесина. Житото се добива във ферми. Колко странно, нали?! Особеното при фермите, както между впрочем и при всички сгради в тази игра (с изключение на академията, където развивате различни технологии) е нуждата от работна сила. С жито обаче се задоволява само простосмъртната рая. За войниците е нужен хляб и вино, а те се произвеждат в работилницата.

Fate of the Dragon

И като казахме “войници”, военната част на играта също крие някои любопитни моменти. Така например, когато тръгвате в бой, задължително е нужно да изпратите с войската си и обоз. В един момент вашите войници огладняват и ожадняват, точно както в реалния живот. Всяка бойна част има различен капацитет на издържливост, но щом видят обоза разпънат, всичките ви войни започват да плюскат като прасета, след което отново са готови за бой.

Както личи от горните редове, Fate of the Dragon съдържа елементи и на други особено популярни стратегии – Settlers, Ceasar… И някак си използването на чужди идеи изобщо не дразни. Даже напротив, в един определен момент си казваш – браво, все още има хора, които могат да правят хубави неща, без да изразходват многомилионен бюджет. За съжаление играта има някои малки бъгове, които обаче в никакъв случай не са тревожещи и дразнещи.

Системните изисквания са просто смешно ниски и тази игра ще работи абсолютно безпроблемно на всякакви компютри от Pentium с 32 мегабайта памет нагоре и каквото и да е видео.

Трудно мога да предам с думи удоволствието, което изпитах през дните, когато играех Fate of the Dragon. И то не беше породено от някаква зашеметяваща графика или революционен геймплей, а просто от удоволствието да играеш – просто и неподправено, достъпно за всеки.

Serious Sam

Не знам кога ще се появи DooM III, но дотогава лично аз съм си намерил занимание. То е класическа игра със стрелба, която за момента няма равна като забавление, красота и геймплей. Е, разбира се, малко или много трябва си падате no Duke Nukem 3D, Blood, DooM или пък Rise of The Triad – все игри от преди 3-4 години, които предлагаха не само перфектен и забавен геймплей, но и имаха с какво да натрият носа на останалите. Не знам дали някога сте играли на два броя 386-тици, свързани със сериен кабел, но ако не сте опитвали да жулите non stop cooperative или deathmatch 2.0 в продължение цял ден, спокойно мога да заявя Вие НЕ сте наясно с игрите от този тип!

Разходете се виртуално във времето, поиграйте четири-пет нощи и пак се върнете към : сегашните игри. Ще видите колко добре ще усетите тръпката да пръснете на някого тиквата от упор с double barreled shotgun или спасите приятел от нападение гръб.

Ако нямате подобно намерение има и едно алтернативно решение което се нарича Serious Sam. He ще попаднете в нещо с такава графика и MIDI Sound, а с такава атмосфера. Играта е правена от хърватските програмисти, обединени под името Croteam. До момента това беше неизвестна фирма. След появата на serious-ният им енджин и едноименната игра обаче успехът им е в кърпа вързан, макар и не без serious-на помощ на разпространителите от Gathering Of Developers.

SeriousSam

Предисторията на играта се базира на една съвременна теория, според която Древен Египет е бил толкова развит, защото са му помагали пришълци от космоса и по-точно иноземци от планетата Сириус. През 2063 година човечеството попада точно на такива следи. Благодарение на тях хората дори разчитат азбуката на инопланетяните, вследствие на което разбират много повече, отколкото очакват. И не само това – земляните достигат до базовата станция на съществата от Сириус и по този начин човечеството успява да направи така мечтаната крачка към близки и далечни светове и галактики. Това е страхотно, дори повече – прекрасно! Но както се казва, много хубаво не е на хубаво!

През 2104 година човешката цивилизация е нападната от пълчища смъртоносни лошковци от всякакви размери и видове, чийто произход е неясен. Всяко от тези същества всъщност е въплъщение на Злото, което е, както знаем, старо колкото и Доброто. Злото е разбудено при едно случайно действие, предизвикано от млад войник с име Sam Stone. Като разбира какво е направил, същият този боец става най-сериозният противник на всички тези гадини. Толкова сериозен, че му излиза прякор Serious Sam.

SeriousSam2

В последвалите битки човечеството бива подгонено из галактиката “назад”, чак до родната планета Земя. А когато се стига до неотложната нужда тя да бъде защитена, се налага използването на античния артефакт “Gana-Og”. Преведено от египетски на английски това означава Time Lock -приспособление, което може да прехвърли един единствен човек назад във времето. Идеята е близка до тази на Terminator 2 – ако в миналото нещо се предотврати, то няма да го има и в бъдещето. Човекът, който трябва да се хвърли в тази самоубийствена мисия, разбира се, е Serious Sam…

В играта ще се насладите на една нова и уникална графична машина, която позволява абсолютно всички ефекти на OpenGL с лек превес за притежателите на nVidia, макар че не са забравени Voodoo, 3D Labs, Ati и Matrox, S3 Savage и дори странният графичен чип PowerVR.

SeriousSam3

Ще онемеете, когато видите тези убийствени небеса и светлинни ефекти, достойни за поредната серия на Star Wars, водни площи, предизвикващи асоциации с пощенски картички от плажовете на Акапулко, невероятно големи и красиви планини и пустини и страхотна външна и вътрешна архитектура. Всичко това, че и много повече, е компилирано в нива с размера на половин София със спиращи дъха красоти. Сигурен съм, че поне година няма да забравя басейна на второто ниво, който хвърля такива отблясъци по стените, че се заплеснах като гарга по станиолче.

Ако към това добавим, че Serious Sam върви добре на геймърски компютър от среден клас и дава възможност за игра на 800×600 при максимум детайли без да се усети зацикляне, би трябвало да се сещате за какво става дума. Представете си какво ще стане, ако опитате на същото PC да пуснете Quake III А/ТА или Unreal Tournament при същите настройки. В най-добрия случай на 20-30 кадъра.

При Sam те са поне 60! Но не това разби моята глава, разбира се. Head Shotom дойде от геймплея. На толкова увлекателен и обаятелен екшън не бях попадал от много време. Хем е simple, хем не е. По принцип на най-лесната степен (наречена оригинално Tourist) минавате нивото като багер през кофичка от кисело мляко. Но дори и на тази степен на “трудност” ще се сблъскате с интересни моменти например – Kills: 10/74, Found Secrets – 1/7. А останалите шест тайни къде са?? Ако не се впрегнете и от това, за какво да играете…

Моят съвет е да не почвате на степен, по-ниска от Normal, освен ако не играете още на кукли. :) Обърнете и внимание на NETRICSA (NEuroTRonically Implanted Combat Situation Analyzer) или иначе казано на малкото PC, инсталирано в главата на нашия човек, което ни помага, напътства и понякога досажда. От първото ниво, когато пристигате в Древен Египет, а времето е мрачно и вали, ще получите нагледни доказателства, че моите изказвания за енджина не са празни приказки. Когато отстреляте първите четири-пет гадини (единият пуква без ваше участие, защото го убива гръм) и след това се огледате, ще усетите някаква промяна – развиделило се е! И то толкова плавно и неусетно, че няма накъде! Дори и да не забележите този графично-природен феномен, очакват ви много нива, пълни с изненади, красоти, гадини и бутони, които отварят тайници или просто дават достъп до повече муниции или нови оръжия, ако бъдат натиснати в определени последователности.

Всяко ниво е уникално – и като архитектура, и като начин на преминаване. Общото между тях, което ще откриете и в демото, е, че гадовете идват, когато вземете някаква екстра. Ако не минете през щита, няма да видите скелетния кон или летящите понички с големи ръце и уста. Но няма и да се отвори вратата, която ви пуска по-нататък. Така че нямате голям избор. :)))

На тема гадини и врагове Croteam са се постарали доста – има много Видове и подвидове на всеки лошко, както и разнообразни междупланетарни килъри. Е, част от тях съм виждал вече, макар и леко променени – в DooM, Blood и Duke Nukem. Но какво по-хубаво от това да видиш старите гадини в нови дрехи?!

Като звук и музика Serious сe конкурира лидерите в жанра и то съвсем реално. Когато има пата лама, sound-ът е див и агресивен фоновата музика е съобразена с обстановката. На нивото Oasis е доста арабска, из лабиринтите на пирамидите е типично етно. Из откритите пространства чуват птича глъчка и врява. Звукът от оръжията е страховит и съвсем истински, дори малко повече от необходимото. Нямам представа с какво може да е по-добра тази игра.

Другото, на което Croteam наблегнали seious-но, е мултиплеърът. Това, което ми липсва от години насам, е чистата про Cooperative play. Не Team play като Counter-Strike (декларирам официно, че не харесвам, не мразя и отричам горепосочената игра просто може би ми е домиляло бой по лошите в екип. Разбира има и всички други популярни видове мултиплейър. Но дори и в похабен от употреба вид, този вид игра има какво да даде split screen u то не само за двама, а за четири играчи!

Е, малко е странно да си долу ляво на екрана, но се свиква бързо. А и проблемът с това кой как ще управлява играча си също подлежи на дискусия. И все пак има разрешение – двама – на клавиатурата, един – с мишка с два scroll бутона и два-три клавиша от num pad-a и един – с joypad. Веселбата е страхотна, повярвайте! Ако не на мен, то поне на останалите трима!

SeriousSam4

Като споменах за това, се сетих да кажа нещо и за една друга част от играта – настройките и контролирането на героя. И тук екипът е показал целия си блясък. Персонажите, от които може да избирате, са засега трима, но имайки предвид, че в играта има вградена и възможност за игра 3-rd person режим и то само с натискане на един клавиш, стават два пъти повече. Условно казано. Много е готин и маркерът – той е бял по принцип, когато го насочите към нова гадина става зелен, а когато уцелите гада, става червен.

Сетването на звука не е нищо особено – херцове, сила и soft или hardware режим. Но на тема графични ефекти и подобни екстри хърватите съвсем са се отплеснали. Ако започнете да си играете с настройката на изображението, може да прекарате един час в кликане :)). Има дори коригиране на всеки свят поотделно. Можете да изсилите например зеленото до крайна степен, да намалите синьото и червеното и да се чувствате така, сякаш през цялото време гледате през бутилка с ментовка. :)))

Всеки, който някога е играл FPS, не би следвало да има проблем с клавишите. Те са стандартни – посоки за движение, mouse look, strafe, shoot, jump u crouch. Поддържат се обаче джойпадовете и джойстиците на доста производители. Според мен това е направено, за да има възможност за игра на split screen, но кой знае истината!? Освен всичко друго, на един компютър могат да се пазят настройките за неограничен брой потребители.

Аз лично мисля да играя Serious Sam доста време – и в сингълплейър, и в мултиплейър. Дори се надявам да ви срещна лично face-to-face някъде из сървърите, които, надявам се, ще бъдат пуснати скоро из нашите интернет и гейм клубове. Ако ли пък не, до нови serious-ни срещи из огромния и необятен Интернет!

Icewind Dale: Heart of winter

Какво е женската природа? Сърце от лед, безгранична ярост, пъклени планове за световна доминация и, естествено, примамлива външност. Винаги, когато има проблем, разбира се, че за него е отговорно някое “миличко” и “нежно” гълъбче. Проблемът е в това, че напоследък прекалено много пърхащи създания се навъдиха в компютърните игри. :-) Лара Крофт, Кейт Арчър, Ринн и много други предизвикателни девици (100 процентови :-)) радват окото на винаги жадния за женска плът геймър.

В Heart of winter също има какво да се види. Този път обаче Bioware са помислили и за геронтофилите. Главната баба в играта ще успее да породи топли чувства, ако не във вас, то поне във вашите дядовци. Върхът на всичко е това, че авторите явно са фенове на Лили Иванова и са я изградили по неин образ и подобие. :-) За съжаление (или за радост) Сира – въпросната дама – няма да ви се показва по кожени дрехи, нито пък ще демонстрира прелестите си. А за какво всъщност става дума, ще разберете малко по-надолу.

Но нека се върнем малко назад за тези, които за първи път о сблъскват с Icewind dale. “Какво биде и какво иде?”

В Heart of winter всичко започва малко след събитията в Easth aven. Нашите славни герои се or дават на заслужена почивка след като спасяват Forgotten Realm затваряйки камъка на Джерод. Вземайки заслужената си отпуска мирното и тихо селце Lonleywoc (сещате се – алкохолизирани, недоспали и търсещи жени разбират за заформящ се варварски бунт. Всички местни племена с надигат срещу обединението -“десетте града” – десетте стратегически селища. Хората от градовете решават да пратя посланик при подивелите варваро-говеда. Естествено, нашите пичове са там и искат не искат трябва да помогнат на търсещите помощ хорица. Варварите вярват, че техния вожд Wolfdayn се е вселил духът на Джерод. По този начин той си осигурява маса ниско интелигентни и безрезервно верни нему фенове. Но както е казал Хамлет: “Има нещо гнило в Dale…u това май не са моите ботуши”. Единственият, който смело споделя мнението на Шекспировия герой, е местният Шаман. Разбира се, за своето неподчинение той е изпратен на заточение на Bulrial Island. И така от проблем на проблем вие се унасяте в безумно доброто продължение на Icewin Dale – Heart of Winter.

“Звук и светлина от замръзналата долина”

icewind

Първото нещо, което ще ви направи впечатление, след като пуснете играта е, че тя изцяло е минала на новия и модифициран Infinity енджин, въведен в Baldur’s Gate II. Алилуя, вече може да играете и на 800×600, да се любувате на брилянтни 3d-ефекти и да скривате интерфейс-панелите. Теренът е много по-детайлен и красив, водните повърхности са невероятно реалистични, вече е наблегнато дори и на най-дребните детайли. Невероятно впечатление правят падналите иглички под дърветата, срутващите се камъни по склоновете, след като минете по тях, а бе изобщо всичко е една нечовешки добра наслада за окото. Пипната е дори графиката на героите, които вече са много по-детайлни. Оръжията, с които са накичени, са много по-красиви от преди и вече ще откриете голяма разлика в зависимост това с каква брадва или меч се движите. Магиите са перфектно анимирани и радват окото.

Освен зрителния ви орган играта ще погали и вашия слух. Звуците наистина са невероятни! Когато сте в населено място, около вас лаят кучета, кукуригат петли, викат селяни или общо взето чувате всичко, което се чува в едно средностатистическо село. Ако например минете през шубраци, под вас се чува скърцането на листата и шумоленето им в дрехите ви. Снежните преспи хрупат под краката ви, а оръжията ви подрънкват, докато се движите. Същевременно музикалният фон е много добър и подходящ за атмосферата в играта. Вече няма да слушате до затъпяване една и съща мелодия по време на битките и няма да ви се налага да спирате музиката, за да чуете какво си говорят вашите герои. Когато влизате или излизате от някоя сграда, музиката постепенно затихва и се увеличава, а не секва като песен на гилотиниран бард. :-) Общо взето в графично и звуково отношение IWD:HoW е поне три пъти по-добра от BG 2.

“Торбата с изненадите”

icewind

Като всеки себеуважаващ се add-on IWD:HoW е наблъскан до козирката с нови елементи по отношение на геймплея. Имате възможност да започнете играта със своите бойци от първата част или да вкарате предварително изготвени герои. Те не са много силни, но за сметка на това имат маса яки артефакти. Има и вариант да започнете с нови персонажи, но авторите изрично предупреждават, че авантюристи под 9-то ниво просто нямат място в това приключение и ще гушнат букетчето още на първия куест.

Изготвянето на героите и системата за игра не са претърпели никакви промени. Играта си остава по стандартната втора ревизия на AD&D, а не е модификация между втората и третата, както беше BG 2 (доста несполучлива според Орлин). Единственото нещо, което е различно от първата част, са добавените нови портрети (уррааа… най-сетне има добре изглеждащ некромант а ла Панайотов:-)), както и шестте нови серии от реплики за персонажите ви. Има едни малки допълнения в самата игра – така наречените bags. Това са разни специализирани торбички, в които може да складирате камъни, свитъци и отвари.

Освен това има и малка промяна в способностите на друида. Той вече може да се превръща не само в бозайници и бръмбар, но и в трите вида elementals – fire, water, earth. Формата Fire elemental е много полезна срещу досадните тролове. “С какво и какда ги млатим тварите” Освен че продължението е пълно с нови чудовища, те са измислени много добре. Хитро хрумване от страна на авторите е и това, че във всяко подземие има по максимум един или два типа гадове. По този начин избягвате постоянното безумно ровене из инвентара с цел изнамиране на най-подходящо оръжие. Голямо разнообразие има в раздел Undeads – трупове с брони, трупове без брони, дебели трупове, слаби трупове, ниски, високи, магически или общо взето всякакви елитни и не дотам елитни ходещи мъртъвци. Естествено, влизайки в положението им, вие трябва да им помогнете да станат още по-мъртви. Най-голямата изненада за ма-ло и голямо са “мъртвите девици , умрели явно от зор да се разделят с химена си.:-)

Естествено, ще се изправите срещу орда обезумели варвари, ще се биете и с крилати гъсеници, ще срещнете и неописуемо красивите Ice Golems, които приличат повече на ледени блокчета, отколкото на живи същества. Освен при Undeads разнообразие има и при тварите, чиито имена започват с Ice, Frost и всичко, свързано със студ – Ice Salamander, Ice Troll, Major Frost Giant, Winter Wolf и т.н.

Можете да зарадвате всички гореспоменати твари с цял арсенал нови оръжия. Издевателствата ви могат да станат адски разнообразни, ако знаете къде да приложите нужното приспособление за убиване. Оръжията с атака 1 d10+5 вече хич не са рядкост, а и сечивата с цял списък екстри вече не се намират толкова трудно. Разбулена е и загадката на меча, който получавате в края на първата част, където е направо безполезен. След като мине през ръцете на едно сляпо джудже, то се превръща в машина за убиване на дракони.

“Наръчникът на мага”

Магическото разнообразие в играта е доста добро. Добавени са доста на брой магии, а някои от тях се срещат за първи път в компютърна игра. Ако не сте успели да ги изпробвате всичките, има едни същества, доста удобни за лабораторни мишки – Kin Water Elemental. Те мирно и тихо стоят на едно място и гледат тъпо, докато се мъчат да ви направят нещо със своите мизерни магийки. Много ефективна е новата магия Wirlwind. Това е самонасочваш се вихрушка от тип “Магьосник, от Оз”, която помита всичко по пи тя си, включително и някой от вашата група, ако много и се пречка. Магиите за масово унищожаване с перфектно анимирани и идеално приложими в мелетата, където гадовете се скупчват на едно място и дружно си просят някой Cloud Ki. По въпроса за робите, тогите и другите общо взето магически одежди не е направено много. Им един интересен куест, където можете да наденете една ходеща броня със съмнителен ефект.

“Тъмните страни на играта и странната баба”

Да, за жалост има и такива. 2 пазил се е ужасяващият pathfindin дори и когато сложите вариант те на 50-60 хиляди. Графиката много тежка и ако се осмелите подкарате играта на компютър процесор под 400Mhz и слаба видеокарта, ще видите доста зор. Ако направите, по време на интро ще можете да чуете как главната бабка доста сполучливо плещи рап-ритми. Говорейки за нея, се сещам че в началото Ви споменах за нея. Да, тя е единственото женско присъствие, но както разбрахме, би радвала погледа само на прародителите Ви. Нейният бюст провиснал като руло тоалетна хартия, а лицето и е като на поизгнила египетска ритуална маска. Въпреки че не е първа прелест, е адски мъдра и ви упътва във вашите начинания.

Като цяло играта е маниакално добра. Най-големият й недостатък е, че е прекалено кратка. Спокойно можете да я минете за 10-15 часа и няма голяма възможност за преиграване, защото Bioware отново са съсредоточили действието върху основния куест, а не върху задачките (и по-добре). Освен това, за да играете Heart of winter ви трябват и дисковете от първата част – нали все пак е add-on докато чакаме Baldurs Gate Throne of Bhaal, не ни остава друго освен да превъртаме пак и пак тази невероятна и брилянтно направена игра.